Начало
– Господин Константинов, честито! Какви емоции изпитвате след завоюването на шампионския трофей без да допуснете загуба?
Шампиона на Италия Трентино загуби дербито срещу Мачерата с 3:0 гейма. Освен това звездата на тима Цветан Соколов получи и неприятна контузия. Соколов бе заменен в началото на третия гейм след като плонжира за една топка и получи травма на прасеца. Веднага лекарите на Трентино се погрижиха за него, но повече яснота около контузията ще има утре след допълнителен медицински преглед. Старши треньорът Роберто Серниоти заяви след двубоя, че контузията на Цецо го притеснява. Трентино гостуват в сряда в Русия на шампиона Белгородие в мач от Шампионска Лига." Надявам се Цецо да не е пострадал сериозно, защото той е твърде важен за отбора" допълни Серниоти цитиран на сайта на Трентино
Вицепремиерът и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Николина Ангелкова, и председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Лазар Лазаров ще проверят днес строителните дейности на лот 2 Дупница – Благоевград от АМ „Струма“ от км 322+000 до км 359+483.52 и на лот 4 Сандански – Кулата от км 423+800 до км 438+500. Проектите се съфинансират от Кохезионния фонд на Европейския съюз и националния бюджет чрез Оперативна програма „Транспорт“ 2007-2013 г. Изпълнител на договора за проектиране и строителство на лот 2 е КОНСОРЦИУМ „СТРУМА-ЛОТ 2″, в който участват: „Импреза“ АД, Италия, „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД, България и „Пътстрой – 92″ АД, България. Стойността на договора е 358 722 000 лв. с ДДС. Строителният надзор се осъществява от ДЗЗД „ОБЕДИНЕНИЕ „СТРУМА-ПП“, в което участват „Пътинвестинженеринг“ АД и „Пътпроект“ ЕООД – гр. София. Договорът им е за 2 949 843 лв.
3 лева ще струва транспортът до Самоков и обратно, който ще платят феновете на волейбола, които ще пътуват за откриването на тазгодишното участие на “Марек Юнион-Ивкони” в Шампионска лига. Дупничани посрещат утре от 19 часа руският гранд “Локомотив” (Новосибирск), който дойде с повечето си резерви. В състава е обаче капитанът на САЩ Дейвид Лий. Пропуските за мача са по 2 лева, а за феновете ще има и томбола. Автобусите потеглят между 17 и 17.45 часа от спортната зала.
КВК Габрово загуби първия си мач във втория по сила европейски клубен турнир за Купата на CEV. Габровци бяха разгромени като гости от лидера в турската Лига 1 Аркас (Измир) с 0:3 (13:25, 17:25, 11:25) в първата среща от 1/16-финалите на турнира, играна на 4 ноември в зала "Ататюрк". Габровският тим гостува на Аркас и за двата мача, като втората среща е утре (5 ноември) отново от 19,00 часа българско време. До тук се стигна след финансовата криза, която налегна клуба, след затварянето на КТБ и блокирането на основния им спонсор Бромарк. Така КВК Габрово играе в турнира по задължение, като отборът е само с 9 играчи в Измир, като от Аркас им поемат пътните разходи и престоя. Възпитаниците на треньора Любомир Герасимов почти сигурно отпаднат от надпреварата и ще продължат в третия по сила евротурнир "Чалъндж къп", където на 1/16-финалите ги очаква победителя от двойката между латвийския Биоларс (Йеглава) и руския Губерния (Нижни Новгород), където треньор пък е селекционера на България Пламен Константинов. Аркас игра през 2013 година с Марек Юнион-Ивкони в Шампионска лига.
Българският волейболен национал Цветан Соколов влезе в интересна роля. Юношата на Марек Юнион –Ивкони , който сега играе в Халкбанк бе оприличен като непобедимия комикс герой Хълк, в един от водещите турски вестници, пише Гонг. Съотборникът на българина в турския му клуб Халкбанк Арена – Османи Хуанторена пусна в профила си в Инстаграм интересен колаж от хитовата холивудска продукция „Отмъстителите“. Именно там българският национал е оприличен като Хълк. Разбира се, място в колажа намират и съотборниците на Соколов, като всеки един от тях е в тялото на супер героите от касовия филм. Снимка: instagram.com/osmanijp5
Утре, 20 декември, от 13 часа в ресторант „Рилена“ на официална церемония ще бъдат връчени тазгодишните призове на най-изявените спортисти от община Дупница.
Голям жест на милосърдие проявиха гвардейците, които дойдоха и откриха по възхитителен начин 38-те майски празници на културата. Оказа се, че всички участници от гвардейската част са се отказали от командировъчните, които им се полагат и са ги дарили още веднага за възстановяването на Милчо Палакарски от Яхиново, който пострада при зверската катастрофа в родното му село. "Решението бе споннтанно. Даже някои от колегите пуснаха отделно и други лични пари в кутиите. Дано се оправи момчето", сподели един от гвардейците. В спектакъла "Искри" се включиха над 250 гвардейци.
Марек и ЦСКА завършиха 0:0 в мач от 17-ия кръг на елитната ни група. Първото полувреме не предложи много качествен футбол, а през втората част "армейците" нацелиха греда в 55-ата минута чрез Буш, а Фелипе пропусна дузпа в 76-ата минута на срещата. След това равенство ЦСКА продължава да е лидер в таблицата за класиране с актив от 38 точки, а Марек са на 11-ото място с 13 точки. Двата състава не сътвориха особено интересни моменти пред двамата вратари през първото полувреме, а теренът беше подгизнал и не предостави на футболистите да демонстрират качествата си. Жуан Фелипе в началните минути пропусна на два пъти, а Бибишков имаше възможност да накаже съперника в 16-ата минута. 
Един от най-добрите състезатели по таекуон-до версия WTF в България, дупничанинът Теодор Георгиев от СК Гладиатор, заедно с Влади Далаклиев от Ботевград и представители на клуб Форс София Даниел Турнов , Мартин Гърков и треньора на клуба Васил Христев бяха част от шоуто на Нова Тв „ И аз го мога“. Дупничанинът и неговите партньори впечатлиха не само участниците, но и публиката в студиото. Петимата направиха демонстрация, при която показаха атрактивни удари и чупене на плоскости. По регламент в състезанието родни звезди ще трябва в следващото предаване да демонстрират подобни умения. Актрисата Елен Колева и Петко Димитров ще трябва през следващите дни да тренират упорито и пред журито, след седмица да покажат умения по таекуон-до. Теодор Георгиев следващата седмица е отново на турнир в Русия и няма да може да бъде в студиото. Интересен е факта, че съпругата на треньора на Форс Васил Христев-Христина е от дупнишкото село Бистрица.
Митко Джорджев, който последен от българския отбор излезе на татамито за финалният си двубой с представителя на Азербайджан Махамад Мамадов в категория до 59 килограма при юношите загуби по точки и остана със сребърен медал. Това заяви старши треньора на СК Гладиатор Христо Михалчев. Мамадов е част от националния отбор на страната си.
Юношите младша възраст на Марек 2007 ще почиват в първия кръг от баражите за влизане в елитната юношеска група до 17 години. Момчетата на старши треньора Цветан Видински ще се изправят във втория кръг на 16-ти май, срещу победителя от срещата между Пирин Благоевград и Миньор Пк, която ще се проведе на 13-ти май. Следващата фаза е двубой с победителя в зона София
В навечерието на Коледа учениците и учителите от Основно училище „Евлоги Георгиев” проведоха поредица от благотворителни базари, средствата от които са за подпомагане на ученици, които са сираци и със специални образователни потребности, както и за децата от селището в село Дрен. На интереса на всички се радваха учениците от VI”б” клас, които предложиха вкусни сладкиши. Децата от полуинтернатните групи изработиха картички, а участниците в клубове по предприемачество по проект ”Успех” продаваха картички, свещници, коледни венци.
Психично болната майка от дупнишкото село Червен брег е родила живо и здраво момиченце. 35-годишната Зоя Станкова не е отишла в болница, сама е извадила бебето. След два дни обаче решила да го убие и го удушила. Трупът на детенцето е бил сложен в леген и скрит под леглото, съобщава БЛИЦ. „Момиченцето е родено в събота живо, трупчето е закарано за аутопсия в кюстендилската болница. Майката е закарана в дупнишко здравно заведение за помощ и освидетелстване. Води се досъдебно производство”, съобщиха и от полицията в Кюстендил. Репортер на БЛИЦ е успял да се свърже с жена, която живее на съседната улица на Зоя. "Това не й е първо раждане на нея. Преди време имаше и друго дете, него даде за осиновяване. Не живее с мъж, при родителите си е. Те се опитват да се грижат за нея, но не винаги успяват, защото понякога тя е и малко буйна. Не знам кой е таткото на бебето, тя се познаваше с доста мъже от селото”, разкрила Тина Стоилова по телефона.
Дупничанинът Любомир Васев записа феноменален успех, спечелвайки състезанието по мотокрос в Троян в клас MX2. Спортист №1 на Дупница за миналата година отвя конкуренцията, сред която личеше името на миналогодишния шампион и участник в световния шампионат Майкъл Иванов, нарочен за фаворит и днес на домашната му писта в Троян. Успехът на Любомир Васев е своебразен реванш за това, което стана с дупничанина в края на миналата седмица. Тогава Васев, който е шампион за миналата година в Източноевропейския шампионат не бе допуснат да влезе в Турция и да кара на трасето край Бурса.
От Община Дупница зарадваха Организацията на слепите в града за предстоящите Великденски празници.
Щастлива развръзка – планинските спасители от отряда в Дупница ще имат база в планината до края на лятото. Ангажиментът беше поет лично от екоминистъра Ивелина Василева, след като в понеделник БНТ излъчи документалния филм на Цвета Младенова “Спасители на инат”./Филмът може да гледате ТУК/ В серия от репортажи още преди две години екипът разказа как при нещастен случай се налага планинските спасители да тръгват чак от Дупница, за да стигнат до района на Рилските езера. Пострадалите чакат с часове, а в някои случаи забавянето може да бъде фатално. Само преди по-малко от месец планинските спасители от Дупница бяха ударени от лавина по време на спасителна акция. Заради липсата на база в планината тръгнаха към бедстващите чак на другия ден при ураганен вятър и свирепо време. Изкачването само до началната точка на издирването им отне повече от 3 часа.
Черната серия от загинали в катастрофи дупничани продължи и снощи. Смърта на пътя намери 22-годишния Даниел Джамджийски. Той загина в района на Струмяни. Младежът не е успял да вземе завоя и изхвърчал от пътя с мотора си. Даниел веднага е транспортиран в санданската болница, където е издъхнал. Погребението е утре от 13:00 часа в Дупница. Това е пети загинал дупничанин в катастрофа, само за около два месеца. На 1-ви февруари в Небраска катастрофира 30-годишният Емил Гълъбов. Той бе шофьор на тир и на заснежен път намери смъртта си след удар в друг спрял тежкотоварен камион. Въпреки животоспасяващите операции в следващите дни, той почина в болницата. Зверска катастрофа стана на 16 февруари в района на грaд Вилантерио провинция Павия/Италия/. В автомобилът са пътували петима българи и един италианец. На място загинаха 44-годишният Радослав Алексов, 40 – годишния Емил Томов и 45-годишния Максим Максимов. И тримата са родом от Дупница. 20-ти февруари 2015 година бе ден на траур за Дупница във връзка със загиналите в чужбина наши съграждани.
Васил Симов е главен изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на Софийската стокова борса. Във волейболните среди името му се появи в средата на септември 2012 година. Тогава той бе обявен за лицето на опозицията срещу настоящото ръководство на Българска федерация волейбол. На 13 декември същата година пък Симов бе изран за председател на сдружението "Приятели на волейбола", чиято основна цел да подпомога детско-юношеския волейбол, но подава ръка и а представителните тимове на клубовете у нас. Ето какво сподели той пред Агенция БЛИЦ относно бъдещето на този спорт у нас:
Жестока катастрофа стана снощи край Благоевград при която загина 4-годишно дете на връщане от мемориал „Кръста“ над града. Катастрофата окървави днешния празник Кръстовден. Около 23.20 ч. снощи лек автомобил ауди излетя от пътя и падна в 100-метрова пропаст на спускане от мемориала над Благоевград. Загина 4-годишно дете. Майка му, 14-годишната й племенница и 33-годишният водач от гр. Габрово, който е употребил алкохол, са с леки травми. Само водачът на автомобила, 33-годишният Венцислав Косев от Габрово, остава в болница под полицейска охрана. Той е със счупено ребро и контузия на белия дроб. 37-годишната му приятелка Снежана Б., живуща в кв. „Изгрев“ на Благоевград, е с порезни рани на бедрото, които са обработени и зашити. Същата е и с комоцио, но е отказала да постъпи в болница. В къщи си е отишла и 14-годишната й племенница Х. А., ученичка в благоевградска професионална гимназия. Тя е с порезни рани от стъкла и цицина на главата.4-годишният Яни, син на Снежана е загинал на място, след като е изпаднал от скачащият и преобръщащ се по неравностите автомобил. Смъртоносната му травма е ужасяваща, загинал е моментално. Тялото му е в моргата на МБАЛ за извършване на аутопсия.
Сигналът за пътния инцидент бе подаден в 23.20 часа тази нощ от пътя село Делвино-Благоевград.
На спускане към града, на остър десен завой и мокра пътна настилка водачът на аудито – 33-годишният Венцислав Косев губи контрол над автомобила. Той минава през насрещната лента, излиза от пътя и започва да се спуска, търкаляйки и премятайки се по склона. Изкоренява едно дърви и спира в дерето, на около 100 метра под пътя. Към мястото на инцидента се отправят две линейки, полиция и противопожарен автомобил, оборудван за помощ и действия при тежки автопроизшествия.
По пътя си към дерето от автомобила падат части, очила, цигари и други. При последният си скок от близо 20 метра височина аудито е паднало на колелата си.
Пробата с полевия тест на водача е показала наличие на алкохол в издишваният въздух от 0.95 промила. Към 0.30 часа след полунощ той бе доведен в ЦСМП за кръвна проба, след което е настанен в болница.
Снощи Снежана, и Венцислав, с който живее на семейни начала, се събрали в кв. Изгрев. По някое време на Снежана й хрумнало да отидат до кръста над Благоевград за предстоящия празник. Взели със себе си 4-годишният син на Снежана Яни и племенницата. Постояли там няколко време, но завалял дъжд. Тогава решили да се прибират към града. На спускане станал инцидента. Майката снощи също лъхала на алкохол. /БГНЕС /
Главен Треньор: Тенчо Георгиев Тенев
| ПФК ЦСКА АД | |
| 33 | Якуб Дивиш – ВРАТАР |
| 3 | Александър Благов Тунчев – КАПИТАН |
| 4 | Стефан Съндей Обаян |
| 7 | Тони Брито Силва |
| 8 | Борис Петров Галчев |
| 17 | Сергиу-Флорин Буш |
| 19 | Апостол Александров Попов |
| 20 | Луис Карлос Соарес |
| 21 | Венцислав Иванов Василев |
| 48 | Марин Оршулич |
| 70 | Хуан Фелипе Рибейро |
| Резерви | |
| 99 | Стоян Колев Петров – ВРАТАР |
| 11 | Неманя Милисавлиевич |
| 13 | Аурелиен Йоаким |
| 22 | Еденилсон Бергонси |
| 31 | Кристиян Супусепа |
| 34 | Денис Сергеевич Причиненко |
| 71 | Антон Атанасов Карачанаков |
Главен Треньор: Стойчо Димитров Младенов
Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров – Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата” в средите на ,,лошите момчета". Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Савко и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като „най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред „лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Калата е вписан в регистрите като „особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен – там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя „професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. „Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, разкрива пред „ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий:– Преди да попаднеш в затвора, първо преминаваш през „школовката“ на гураджийството. Какво означава това, защото на младите сега този лаф нищо не им говори?– В ония години беше модно да си „гураджия“. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски – хубави жени, барове… Имах само един промеждутък – казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с генерал Чочоолу, с Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема…
В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата – единствената ми за 2 години…
След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно – бензин, автомобилни гуми. С парите – лайф!
За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив в бара на „Тримона“. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени – фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?…
– По време на твоята младост след централно нареждане в Бургас тръгва първото мегадело срещу местните крадци. Какво си спомняш за този процес?
– Зад решетките накуп влязохме 16 човека. Аз бях осъден на 2,5 години затвор – за извършените серии от кражби. Следовател по делото ми беше Копанов. По-късно той получи присъда за същото деяние – кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението
ООО – “особено опасен за обществото“
А по принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се славеше като затвор за най-тежките случаи. А там, освен, че ще имаш честта да делиш килия с „велики“ заселници или политически затворници, можеш да научиш и занаята…
– Искаш да кажеш, че добрите касоразбивачи се създават от специалисти зад решетките?!…
– Да отварям каси мен ме научи Стефан Германеца. А в Пазарджишкия затвор мен ме бяха сложили в една килия с него. Той имаше около 20-годишна присъда и като излезе, влязъл в пререкание с някакви селски стражари и са го убили за нищо. Набедили го и го убили. Лека му пръст!… Много свястно и кадърно момче беше Германеца, но една слабост имаше – като видеше каса, и му се разтреперваха ръцете. Стефан Германеца беше ученик на най-големия български касоразбивач – Пантуди. През 1933 година на едно изложение в Австрия Пантуди отваря неотваряема немска каса. Така че за Германеца нямаше тайна в касите. Започна да ме учи как да отварям катинари. Беше изключително кадърен и много тих човек. За него нямаше скрита брава и тайна в отварянето й. Спомням си, че първият урок ми го преподаде с… една безопасна игла и катинарче. Хареса ми до такава степен, че
когато видех каса, започвах да треперя
И от любопитство я отварях. Това ми стана хоби. Докато в един момент имах възможност да отворя… касата на затвора! От нея откраднах дрехите на едни араби.
– Но как се осмели да окрадеш дори касата на самия пандиз?!
– По онова време аз не бях виждал ленен костюм. Той ми е вкъщи и до днес, дори наскоро съпругата ми Наска се шегуваше, че намерила костюм, та й казах, че ми е реликва. В онези години всички ходехме все с едни сиви, тъмни дрехи, в мрачни цветове като настроението ни. И изведнъж ни докарват в затвора трима араби с бели ленени костюми! Аз, като ги видях, ченето ми се разтрепери и си викам: Костюмите са мои! Същата вечер отворих касата на склада и си взех дрехите. Изнесох ги по много криминален начин, понеже още на другия ден имаше пълна блокация в затвора и се започна невероятен тараш. Случаят беше сериозен – касата на затвора зее отворена! Преобръщаха всяка килия, вадеха всичко и го изтърсваха навън, но на мен ми дойде на ум, че в киносалона има тонколони. Отидох там, извадих ватата от тях и сложих дрехите вътре. Тонколоните много често се изнасяха отвън до служебния стол, така че при един от тези случаи аз се обадих на мой приятел, той дойде, взе дрехите и ми ги занесе вкъщи.
– Как продължи животът ти след първата присъда?
– Бях на свобода. За кратко. Започнах работа като таксиметров шофьор, но не скъсах с предишния начин на живот – станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите… Последва нова серия от дребни кражби. Следовател и по второто ми дело за кражби отново беше Копанов. Втората ми присъда вече беше за 5 години. В отчаянието си започнах да обмислям бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми е останал огромен белег от направената спешно операция.
След „гостуването“ в Пазарджик последва Бобов дол, а накрая бях върнат в Бургаския затвор. Показах примерно поведение и се уредих на сладка длъжност – шофьор на началника. С тези привилегии излизането навън в града е безпроблемно.
И започнах да правя удар след удар –
една след друга взеха да „гърмят” държавни фирми и предприятия. Милицията беше шашната – почеркът е мой, но тя знае, че аз лежа на топло.
– И докато си в Бургаския затвор, ти извършваш най-дръзкия обир в региона – не само, че използваш колата на шефа си, но веднага след удара скриваш парите в багажника и паркираш возилото в двора на тюрмата! Разкажи за тази легендарна история!
– След като вече бях лежал в затвора 7-8 години, бях авторитет и имах възможност като по-привилегирован да излизам по-свободно. Бях шофьор на началника, бригадир в дърводелната, а моето приятелче отвън начертаваше обектите, които да оберем. Вечер отивахме, отваряхме касата, прибирах парите в служебната кола на началника на затвора и се прибирах в затвора ни лук ял, ни лук мирисал.
– И как по- точно се случваше всичко това?
– Началникът заминава за Варна. Аз го карам с колата до там, но трябва да се върна в Бургаския затвор. Прибирам се в Бургас към 1 часа през нощта. До 2 часа опоскваме някоя каса, да речем, касата на Киноцентъра (нея впрочем я обирахме 3-4 пъти, горкичката) и парите си оставаха отзад в колата на шефа на затвора – в багажника на ладата, в кашона с работни дрехи. Понеже аз съм шофьор, никой не ги пипа. След 2-3 дни, като поотмине тупурдията, си ги делим. По-късно, като излязох от затвора, разбрах, че ченгетата осем месеца не са спали, за да ме хванат. Те търсили под дърво и камък крадци, задържали тоя, оня, а аз съм си лежал в затвора спокойно и никой не е предполагал!…
– А как те заловиха?
– Хванаха ме в Сливен. Аз пак си бях в затвора, но успях да изляза вечерта, защото исках да отворя Спестовната каса в града. По пътя, докато стигнем, минахме покрай 2-3 големи магазина около гарата и бяхме събрали една торбичка с 12-13 хиляди лева, които за онова време бяха много пари. Но приказката за лакомото дупе я знаеш – насита няма никога, та си казахме: Дай, ще си ударим и този обект! Отидохме, дрънна алармата, дойдоха ченгетата и ни хванаха. Толкова много ни биха тогава, че нямах очи – бях подут от бой!
– Явно тогава много си озорил милиционерите и те, освирепели от яд, са решили да ти го „изкарат през носа“?
– Можеше и по-леко да ми се размине, но първоначално, като ни подгониха ченгетата, аз успях да избягам. Там, в центъра на Сливен, има един огромен търговски комплекс и се шмугнах в него. Ченгетата видяха, че има и втори човек, заградиха обекта и започнаха да търсят. Те обаче половината са цивилни, а вътре – тъмно. В един момент, на един ъгъл, някакъв светва с фенерчето и ми вика: „Какъв си ти, бе?“, а аз му отговарям:
„Загаси бързо бе, и аз го търся!“
Той помисли, че съм му колега и като загаси, аз го бутнах, той падна и аз – въз да ме няма. Когато паднал обаче, той си скъсал кожуха. Та после, като ме хванаха, той дойде, върза ме на едно парно и всички изтезания, на които са го научили в училището в Пазарджик, ми ги приложи. Абсолютно всички! До 6 и половина ме е малтретирал, добре, че дойде чистачката, Господ да я поживи, женичката, всичко беше оплескано с кръв. Връзва ме, сваля ме, връзва ме, сваля ме… Бях толкова пребит, че имаше една млада прокурорка, която поиска да ме пусне от съжаление. Но не й разрешиха, защото вече от Бургас представяха доказателства, че там с нашите инструменти с електронно заснемане има отворени около 5-6 каси. И се почна една… не ти е работа!…
– Предполагам, че по време на „кариерата“ ти на касоразбивач е имало и куриозни случаи?…
– Да, разбира се! Някой ми каза, че една каса на ТКЗС-то в Черноморец е пълна с пари. Отидохме, откраднахме я, въпреки че беше точно под милиционерския участък, смъкнахме я на земята, прибрахме я, защото не успяхме да я отворим там, занесохме я на друго място, но се оказа, че е пълна с бончета. Едно време туристите, като влизаха в България, за 100 лева да речем им даваха бончета. Единият лев беше зелен, двата лева – сини, петте лева бяха червени и те си пазаруваха с бончета, а „Балкантурист” после си ги осребряваше. И ние се оказахме с бончета.
– Спомняш ли си за други подобни минавки?
– После пък един мой приятел ми каза, че точно по Нова година в дирекцията на просветата в Бургас са получили много пари, за да си купуват елхи и други. Ние отидохме, отворихме касата и вътре намерихме едно пликче с 6 лева на по 1 стотинка. Касиерката вечерта прибрала парите и ни оставила плика със стотинките…
Но имаше и по-сполучливи попадения, за които предпочитам да не говорим – все пак
не всичките ми удари са разкрити
– А каква беше съдбата на парите, които си прибирал от касите?
– По принцип в Бургас аз се славех като бонвиван. Вземех ли пари, буквално ги раздавах за секунди. Седим например в ресторанта на хотел „Приморец“ с приятели, вечеряме, и една сервитьорка се оплаква, че се развела, мъжът й взел всичко, а идвала зимата, пък тя нямала една нафтова печка да се стопли. А аз само се обръщам към този до мен и го питам: „Чичи, отсреща в строителния обект няма ли една нафтова печка?“. Той отива, поглежда и вика: „В Строй-обединението, в канцеларията, има една“. Обръщам се към сервитьорката и й казвам: „Само да ми обясниш къде да ти я закарам“. Влезнахме да вземем нафтовата печка, обаче видях една каса. Отворихме я набързо, а вътре – 24 хиляди лева. Още същата вечер ги раздадох. На този пари, на онзи – и така. Но взехме нафтова печка на жената.
– След престой от 11 години и 8 месеца в затвора ти най-после си навън. Сам, без семейство и приятели, пред теб стои дилемата: „А сега накъде"…
– Като излязох от затвора, започнах да работя в мина “Росен” край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и др. Понеже баща ми е комунист, а те са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар! Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат – пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.
– И какво стана след това?
– Тогава отидох да работя в дирекция „Музика“ като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа – за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха
„крадец с претенции на аристократ и вълк единак”
– А как се стигна до промяната, която е настъпила при теб?
– По принцип и тогава, и сега, не обичам компаниите, не обичам да се заседявам, да съм сред хора, да пия. Защото винаги, когато има хора, някой е „ухо“ и като кажеш нещо, ще отиде на другия ден и ще го каже по друг начин. От дирекция „Музика“ ме уволниха на 30-ия ден, защото пусках гръцка музика. Това беше 1986 година, по време на възродителния процес. Беше още комунистическо време и от общината в Созопол казали, че не може такъв човек да работи при тях.
И когато отидох да си взема парите, видях бившия директор на дирекция „Музика“, който тогава работеше като заместник-директор. Бяха го вкарали в затвора, докато аз бях вътре, защото помогнал на някакви музиканти да отидат в Норвегия, а те му купили риза и панталон. По онова време това се смяташе за подкуп и Асенов, както се казваше човекът, го бяха осъдили на година и половина затвор.
Той, като ме видя, се просълзи, защото за един интелигент да попадне в бруталната среда на социалистическия затвор е почти равносилно на самоубийство, така че аз буквално го бях взел под крилото си. Той писа писмо до жена си, аз му го изнесох, направих връзката, помогнах му, отърва се, оправдаха го, така че като ме видя на свобода, се разтрепери. И изглежда е казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после тя се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така че това и направих.
– А сега не ти ли се е случвало да те поблазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?
– Дори не се замислям за това!
Защото, замисля ли се, ще го направя
Не казвам, че съм ангел, поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни ‘айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата! По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!…
– На какви хора попадна в затвора?
– Там срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си! Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.
– А какъв е животът зад решетките?
– Зад решетките има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано – когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката. А за колегата, който ще чисти килията след него, остава да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна.
– Над 20 години изминаха от мораториума над смъртните присъди у нас, но за това време никой не пожела да каже къде са тайните гробища на осъдените на смърт.
– Те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Днес почитателите на спорта могат да се насладят на започващите битки във фазата на директни елиминации в Шампионска Лига – волейбол. Футболните двубои за Купите във водещи европейски първенства също предизвикват интерес.
Концерт на Борис Дали, Роксана, Магда и Гергана ще се проведе в Кюстендил. Целта е да се съберат средства за лечението на Мария Стоименова, това съобщи за Дарик главният организатор на проявата председателят на ВМРО- Кюстендил Георги Петров.
От централата на ДНСК потвърдиха информацията на zadupnitsa.com за рокада на шефския пост в Кюстендил. Това стана ясно от съобщението до медиите публикувано на официалния сайт на инспекцията днес: "Във връзка с получени запитвания от медиите дали РО НСК Кюстендил има нов началник, Ви информираме следното: След подаване на молба, инж. Параскева Мицова е преназначена на длъжност главен инспектор в РО НСК Кюстендил. До провеждане на конкурс изпълняващ длъжността Началник РО НСК Кюстендил е инж. Параскева Мицова".
Със скандал завърши днешното дерби в Елитната група до 17 години между Локо (Пд) и ЦСКА. Инцидентът стана 5 минути преди края на срещата при резултат 2:2. Тогава вратарят на ЦСКА удари с глава в лицето нападател на домакините, което предизвика спречкване на футболистите от двата отбора. Феновете на домакините пък не издържаха на тази провокация и някои от тях навлязоха на терена, за да търсят справедливост от бабаита с червена фланелка за ударения играч, пише PlovdivDerby.com. Попаденията за Локомотив бяха дело на Георги Чукалов, като за втория гол нападателят получи много красив извеждащ пас от Георги Саватинов. Георги Чукалов, който днес бе ударен от вратаря на ЦСКА с глава и това предизвика ексцесии на терена на Лаута разкри пред PlovdivDerby.com защо се е случило всичко.
В Дупница отново преваля слаб сняг, който обаче пак направи някои от улиците бели. През нощта е възможно да завали, като в тази връзка и с оглед очакваното застудяване много хора питат има ли готовност снегопочистващата фирма? По-рано от Община Дупница съобщиха, че във връзка с метеорологичната обстановка над Дупница и очаквано понижение на температурите, е разпоредено фирмата, ангажирана със снегопочистването в града, да има пълна готовност за извършване на обработки срещу заледяване.
Марек Юнион-Ивкони юноши старша възраст завършиха успешно първия полусезон, само с една загуба от Левки Бол и се нареждат на втора позиция в класирането с 14 точки. За zadupnitsa.com коментира посрещачът и бивш капитан на националния отбор – Михаил Цветанов. Той е роден в Исперих, но от 2008 година е състезател на Марек Юнион-Ивкони.
Акция „Пластмасова капачка“ стартира и в Дупница, съобщиха от пресцентъра на кметството.
Тази нощ след пътно-транспортно произшествие на главен път Е-79 е починал 34-годишен мъж от Дупниица, съобщават от пресцентъра на МВР. Катастрофата е станала в района на Дупница в посока Благоевград.
Тази година клуб Biker Boys Дупница организира Драг уикенд за всички любители на високите скорости. Ще има награден фонд за победителите.
Германея Сапарева баня направи важна крачка към оставането си във В-Югозападна футболна група. Днес момчетата на старши треньора Борис Кръстев победиха, като гости Рилски спортист Самоков с 2:1. През първото полувреме резултата се запази равен 0:0, но след почивката с голове на Даскалов и Везенков Германея поведе с 2:0. Рилски спортист върна един гол, но не успя да стигне до равенство. В същото време и Своге победи с 4:2 Чепинец, но разликата от 4 точки се запази.
Три охранителни камери на бар "Колата" са заснели напълно кървавото меле при което на 11 март почина Николай Радев, след получена смъртоносна рана в близост до черния дроб. Записите от камерите са иззети от полицията и ще бъдат приложени като едно от основните доказателства към делото образувано срещу извършителите д-р Владимир Карастоянов и двамата му сина Николай и Иван. Според очевидци първо в заведението пристига Николай Карастоянов извикан от дъщеря си Владимра. Карастоянов започва разговор с Николай Радев, като на няколко пъти двамата излизат и влизат в заведението. На няколко пъти Радев е чут да казва, че не той търси Владимира, бащата иска всички взймоотношения да престанат. След около половин час страстите, които не са предвещавали фатален завършек, видимо са се поуспокоили, а през това време повечето от клиентите спокойно плащат сметките си и тръгват. От персонала на заведението заявиха, че никой от клиентите не е принуждаван да напусне. Решени да си тръгнат са и Николай Карастоянов и Владимира, като двамата се отправят към паркирания до входа автомобил. В същото време Николай Радев се връще и спокойно сяда на мястото си и започва да гледа телефона си, тогава той качва и последното съобщение във своя Фейсбук с текс :" Мъжете могат да бъдат боклуци за някои жени и съкровища за други". В този момент ненадейно пристигат д-р Владимир Карастоянов и по-малкият му син Иван. Двамата се спират и започват да говорят отвън с Николай и Владимира. Собственичката на заведението Михаела Щерева също е видяла, че фамилия Карастоянови е отвън и преценява, че може да се стигне до инцидент решава да звъни на полицията, но след като не успява да се свърже тръгва към автомобила си за да отиде лично в полицейското управление. Точно в този момент тя чува шума от счупени стъкла и потегля към полицията. Дежурните ведната се отзовават, но пристигайки само след няколко минути заварват Николай Радев в почти безпомощно състояние, но адекватен. Семейство Карастоянови не са били вече в заведението. Малко по-късно те са задържани.
Страница 23 от 156
Оставете коментар